СЛЕПИЯТ МУЗИКАНТ
Каква тишина…Природата си почива.Чуват се само струни на китарата,и мелодия звучна се извива. Думите не разбирам,но звуците със сърцето си...
Първото си стихотворение написах, когато бях едва на 15 години. Думите се лееха естествено, улавяйки емоциите и мечтите на младата ми душа. Окрилена от страстта си, скоро имах три стихотворения, публикувани в училищното списание, а след това и още няколко в следващите години.
Но животът, както често се случва, ме отведе по различен път. Семейството и отглеждането на деца станаха мой приоритет, а писането остана на заден план. Творческият ми дух не изчезна — просто тихо изчака. Минаха години, изпълнени с любов, отговорности и грижа за децата, докато растяха.
Сега, след толкова време, най-накрая имам време и свобода да се върна към поезията. Чувството е като среща със стар приятел. Откривам радостта в това да изразявам не само собствените си чувства, но и мислите и емоциите на хората около мен. Слушам, възприемам и оформям техните истории в поетична форма, давайки глас на споделени преживявания и искрени моменти.
Днес поезията за мен е повече от страст — тя е начин да се свързвам, да размишлявам и да празнувам живота. Благодарна съм на пътя, който ме доведе дотук — обратно към думите, които някога оформяха мечтите ми.
Каква тишина…Природата си почива.Чуват се само струни на китарата,и мелодия звучна се извива. Думите не разбирам,но звуците със сърцето си...
Кола, катастрофа, инцидент, болница, полиция —този път сгреши моята интуиция.Малко кръв, рани и шевове,от снощи стоят в главата мисемейните спорове....
Ти се опита да ме заговориш,но аз внимание не ти обърнах.Ти ми се усмихна,но аз не ти отвърнах.Ти ми подаде...
Аз работя с много хора, като сестра се срещам с много радост, но също и с много болка. Затова имам...
Повярвай ми, не бих искала да те виня,но вече искам нещата да променя.Да те виждам само за броени часове не...
Тя вдигна плахо ципа на роклята си, събра в кок игривите, черни коси, начерви силно сочните си устни, обу сексапилните,...
Мобилният звъни, будилникът подскача,някой по рамото ме мачка… А аз вървя сред дълбока, девствена гора,сам, самичък – на свобода си...
Погледът ми в безкрая се простира —освен сиво и кафяво друго не се открива.Няма път, ни свежест — само монотонна...
В надпревара съм със времето, в надпревара съм с хората до мен, в надпревара съм даже и със себе си,...
Не ставам за поет... Нито да пея в дует... Не ставам за любовник... Хилав съм и за побойник... Ставам само...
We use cookies to ensure the proper functioning of this website and to enhance your browsing experience.
By continuing to use this site, you agree to our use of cookies.