Внезапно пред мен
ученическата ми любов се появи.
Тя ме погледна с изненадани,
приятелски очи.

И всичко се върна в миналото —
когато я прегърнах
и за миг във времето
отново се върнах.

Как е възможно годините
така бързо да отминават,
а спомените и чувствата —
някъде дълбоко скрити —
внезапно да се появяват?

Албумът със снимките
отдавна е пожълтял,
паяжини и прах
на тавана е събрал.

Очите ни — малко натежали,
косите — вече побелели.
Уморени  рамена,
живеем в други времена.

Отдавна забравени чувства
една топла прегръдка разбуди.
А останалото някъде там
бавно отново се събуди.

И все пак животът ми направи услуга —
върна ме толкова години назад,
за да ми напомни
колко красиво е било,
когато съм бил млад.