Старостта е крехка и неизбежна.
Синхронът на живота бавно се изцежда.
Здравето тръгва по криви пътеки,
неуслужливи стават мозъчните клетки.

Всяка сутрин ставаме с нова нагласа,
опитваме се да настроим времето компасa.
Довчера бяхме лидери в борбата,
а днес ни разтърсват депресията и самотата.

Бавно осъзнаваме силата на кръговрата
и непознатата фигура, застанала пред вратата.
Смирено приемаме избора — и той е един…
устата тихо прошепва: „Амин.“

Нежелана, неочаквана, непредсказуема —
все някога тя ни застига.
И все пак имаме време да напишем
своята последна, съдбовна книга.