Дали знаем какво е да си щастлив,
как да излеем душата си в стих,
как да напишем песен за човека, когото обичаме,
как да разперим свободно ръце и безгрижно да тичаме?

В момента, в който се родим,
ние се борим живота си да устроим.
Всяко начало става все по-трудно,
осъзнавайки, че в живота рядко става чудо.

Изкачваме стълбата на живота, а тя няма край,
с надежда да превърнем живота си в рай.
Но има ли упътване как да бъдем щастливи,
как сред всичко това себе си да не забравим,
нещо ценно след нас да оставим?

Или животът си има ненаписани правила,
или просто следваш линията на своята съдба?

Да стъпчеш красиво цвете, защото просто не си го видял,
някой да вика за помощ — едва ли би се спрял.
Не можеш да си позволиш с хората под тебе да споделиш и миг,
сам си присвоил короната и правото да бъдеш велик.

Ако някой знае
хазарт с живота да играе,
навярно е стигнал до последното стъпало —
но дали щастието е оцеляло?

Струва ли си да видиш безкрая,
когато портите са затворени към Рая?