Животът дава корона
на всеки с благословия —
на едни от злато или сребро,
на други ръждясала тенекия.

Море от възможности и препятствия,
море от послания и страдания.

Хвърлен в непознатото без жал,
ние решаваме дали да сме слуга или крал.
Дали да владеем земи, да създаваме империя,
да търсим хармония и симетрия.

Или да живеем в колиба от слама,
актьори в една безкрайна драма.
Животът ни коронясва с някаква корона,
но ние решаваме да тръгнем нагоре
или да се спуснем по склона.

Ние решаваме дали да сменим тенекията
със злато, да ценим гроша…
Да живеем с достойнство, а не
да робуваме на разкоша.

Създадени сме да търсим сродната душа,
никога да не познаем на хляба твърдата кора.
Вместо вода да пием пенливо руйно вино,
а не да страдаме за последното зрънце жито.

Но ние не решаваме дали искаме да се родим.
Но веднъж родим ли се,
ние решаваме дали да тлеем или да горим.

Дали да носим с достойнство
короната на живота,
или да виним съдбата си
и своята епоха.

Изборът винаги е бил и ще бъде
единствено и само наш —
дали да си постелем килим
или да стъпваме по твърдия паваж.

Ние имаме крилата
и можем навярно да летим.
Да живуркаме или да се борим,
докато заблестим.