Кола, катастрофа, инцидент, болница, полиция —
този път сгреши моята интуиция.
Малко кръв, рани и шевове,
от снощи стоят в главата ми
семейните спорове.

Седнал съм в коридора
и се мъча тъжните мисли да преборя.
Думите, споделени помежду ни в час,
остават в съзнанието — все по-дълго на власт.

Вратата се отвори и тя се появи,
затича се и се притисна в моите гърди.
очите и зачервени, обляни в съзи,
а в тях – любов, по-силна от всички беди.
Своите устни към моите прилепна
и тихо в ухото ми прошепна:

„Обичам те — и нищо по-голямо няма.
Мъча се сърцето си да спра да не избяга.
Не аз, а то искрено плаче
от страх да не остане сираче.
Ти си ми най-добрият приятел — и съпруг,
в сърцето ми има място само за теб и никой друг.“

И тази обич я чета в нейните очи,
целувам я и усещам вкуса на любовта в нейните сълзи.
Тъжните мисли от съзнанието си бавно събличам —
тя е моята звезда в живота, която винаги ще обичам.