С миналото си често разговарям —
то е едно от нещата, които дълбоко уважавам.
Миналото ми не е само спомен,
то е и труд,
който само аз познавам.

Нощи без сън,
тихи лишения,
малко победи,
леки поражения.

Но когато видя синовете си,
какви хора са станали…
Наслаждавам се на делата си,
които и до днес не са угаснали.

Гледам назад спокойно —
алибито ми е желязно,
защото знам:
нищо от това не е било напразно.