Знам – и двамата решихме за кратко време,
с кратък флирт да избягаме от всекидневното бреме.
Няколко часа заедно, няколко горещи моменти,
преди вината тихо в съзнанието да се вмести.

Поглеждаме венчалните си халки – безмълвни свидетели,
за миг осъзнали грешката, че сме се срещнали.
Но страстта ни надделява, прекрачва граници святи,
забулва делника, грижите, навиците познати.

Идеята беше кратък флирт – без чувства,
без никой в другия да се влюбва.
Без да рушим удобния си свят,
без да превръщаме тръпката в съдбовен ад.

Да, и ти, и аз знаем добре –
една малка грешка може бъдещето да погребе.
Планувахме всичко – стъпка по стъпка,
ала флиртът не остана просто кратка тръпка.

В мен пламнаха чувства, които не знаех, че нося,
целувките пазя като спомен, който не прося.
И всяка среща става по-жадна, по-смела, по-страстна,
а химерата на щастливия брак стои в ъгъла нещастна и прашна.

Мъча се със съвестта си нощем да споря,
разбуненото в мен да укротя, да преборя.
Но твоите целувки ме вричат на провал –
как от днес нататък ще уча децата си на морал?

Търся нова пътека, търся решение,
предчувствам неизбежното ни поражение.
И въпреки всичко – губя контрол,
расте в сърцето ми бавно болезнен мазол.

Чакам с нетърпение нашите тайни срещи –
месеци напред…
а как да легна до съпруга си,
когато мисля само за теб?