Повярвай ми, не бих искала да те виня,
но вече искам нещата да променя.
Да те виждам само за броени часове не ми стига,
искам да отворя нова страница в нова книга.

С нетърпение очаквам нашите тайни срещи.
Видя ли те — забравям вина и грешки…
Топлите, влажни целувки и горещите страсти
измиват от ума ми всякакви виновни факти.

И на сутринта, сгушени един в друг в самотно кафене,
уговаряме да напишем следващото любовно есе.
Но после бавно вината в мен започва да се връща
и знам, след миг самотата в живота ми ще нахълта.

И всичко, което ми остава до следващия път е гнева,

да живея със страстта си и да нося греха,
за белега на пръста ти и халката в джоба —
до вчера си мислех, че това е само за моя изгода.

С времето горещи чувства се настаниха в сърцето ми,
а завистта гнездо в живота ми сви.
Не искам повече с никоя да те деля,
повече от една авантюра да споделя.

Обещанията ти винаги рисуват красива картина,
телата ни голи се обричат пред топлата камина.
Но тежко е в кафенето на раздяла да си кажем „доскоро“
и пак да те чакам търпеливо — кога ще те видя отново.

Ето, сега ще ме целунеш за стотен път,
а мен скоро ще ме обладае желанието за мъст.
Аз за теб съм само една забежка, не законната друга,
която ти често наричаш „моята мила съпруга“.