Погледът ми в безкрая се простира —
освен сиво и кафяво друго не се открива.
Няма път, ни свежест — само монотонна пустота,
красота не намирам, а кафяво-сива самота.

Изведнъж в далечината цвят различен зърнах аз,
съзнанието ми бързо събра две и две на глас.
без миг да се спра, без капка колебание,
се озовах пред това великолепно създание.

Жълтичко, малко цветенце с тънко, крехко стъбло —
как и откъде е долетяло това мъничко зрънце зло?
Решило със своя цвят да покори,
и в пустотата нова надежда да роди.

Погледнах бутилката си с вода — полупразна,
устата ми суха, душата ми прашна.
И без да мисля дълго, без да броя цена,
се лиших от последната капка вода.

В името на новото начало,
отнякъде по погрешка долетяло.